Според международното право Крим е част от Украйна, макар да е населен с руснаци и вече е част от Руската федерация. През 1954 година обаче никой в СССР не е питал населението на Крим дали иска да стане част от Украйна или да си остане в Русия. Хрушчов подарява полуострова на Украйна и точка. Днес  ние имаме позиция „за“ международно признатите граници. Какво от това? Крим е в Русия.

     Порицаваме Русия.

     Според международното право Косово е „автономна област в Република Сърбия“. През 1999 година тя обявява независимост, подкрепена с военна сила от „международната общност“. Ние имаме позиция „за“ международната общност и „против“ международното право. „Международното право“ както винаги се определя от силния, който  прекрои международните граници и Косово вече не е в Сърбия.

     Порицаваме…Сърбия.

     А как е у нас?

     През далечната 680 година част от прабългарите, водени от един от синовете на Кубрат, разгромяват войските на Константин IV Погонат и налагат на Византия да признае правото им да владеят част от територията на Империята. По онова време Византия е хегемон в тази част на Европа и няма на кого да се оплаче, нито кой да ѝ помогне. Със силата на оръжието Аспарух чертае границите на нова България.

     Гордеем се с това.

     През 1396 година султан Баязид I  превзема и последните свободни български територии ( Видинското царство), пленява цар Иван Срацимир и го затваря в тъмница в Бурса, където по-късно го убива.  Територията на България е анексирана  за цели пет века. Никой не протестира. Никой не се извинява. Най-силният определя международните граници и закони. Тогава не е имало „международна общност“ и „международно право“, но днес има, ама никой не говори за миналото. Такава е била „международната практика“ в цяла Европа.

      Не забравяме тази несправедливост и порицаваме Турция.

     През 1885 година българите в Източна Румелия нарушават международно признатите граници на Турската империя и обявяват присъединяването към Княжество България. Ние имаме позиция против международното право , „за“ присъединяването и даже празнуваме този ден като национален празник! Правото на силата е по-силно от силата на правото. Порицават ни. И какво от това? България е съединена.

     Всяка година с гордост празнуваме Съединението!

     През 1912 година Княз Фердинанд нарушава международните договори и обявява независимостта на Княжество България от Турция и се обявява за „Цар на Царство България“. Международната общност не е съгласна, но Фердинанд си е подсигурил подкрепа и не се страхува.

     Днес ние празнуваме този ден като ден на Независимостта и даже знаем наизуст Прокламацията!

Извод

Международното право е на страната на този, който владее силата. Или му помага силният.

 

За Крим има и друг куриозен момент. През 60те и 70те години Западът бе "загрижен"
за насилстеното "украинизиране" на руското население в полуострова.
На Хелзингския кворум натиснаха СССР и Крим стана след това автономна държава със широка автономия и с руснаци, а не украинци.
Впрочем подобно "обръщане " на позиции виждаме и в иранската ядрена енергетика.
Въобще това е проект на американците, а СССР е против в началото, защото хич не му трябва приятел на янките с ядрени реактори на границата. Шахът пада, идва Хомейни, който става приятел на СССР и вече нещата стават противоположни.
Съветите подгрепят ядрената програма, янките са против нея Съветите ги чуваме въоръжени с американските аргументи за централата, янките със съветските аргументи, против централата.
Германия и С Корея не могат да бъдат разделени, но Северна и Южна Осетия, трябва да бъдат разделени!?