Всъщност дядо Мичо беше малко по-различен от съселяните си, защото той умееше да говори на домашните си животни и което беше по-странно-те го разбираха. Така магарето Марчо не си и помисляше да се прави на интересно, когато го впрягаше в каручката, защото дядо Мичо винаги му казваше на ушенце „Нали не искаш да ходим при вретенаро?“.      

    Ветеринарят беше правил една намеса в репродуктивните органи на Марчо и той никога нямаше да забрави миризмата на лечебницата и студения лъскав метал..

    Марчо си добруваше в обора, залепен за кочината на Гошо. Гошо се сменяше всяка година с друг Гошо, но Марчо беше свикнал с промените и гледаше на новото прасе като на дете, което трябва да научи на някои основни стратегии и хитринки, които са полезни и за двамата. Особено за Марчо.

      Марчо от години харесваше повече храната на прасето от своята. След дълго наблюдение той разбра, че Гошовците обичат храната си, но повече обичат да рият из двора със зурлите си и да си похапват всякакви странни неща. Затова Марчо се концентрира върху осъществяване на лелеяната за прасето свобода. Оказа се, че една желязна пръчка, завързана със сезал, запъваше вратата на кочината и затваряше пътя към свободата. Дългата шия и силни бърни на Марчо му даваха възможност да се протегне до вратичката на Гошко, да извади жеглото и вратичката да се отвори. Гошко изтичваше навън  с весело грухтене, а Марчо отваряше и своята врата по същия начин.

   После излизаше, мушваше глава в кочината и изяждаше нарязаните тикви и ябълки, посипани с царевично  брашно.

Така Гошко риеше щастлив из тази част  двора, определена за животни, ама чуеше ли гласа на бай Мичо бързо се намъкваше в кочината си и се правеше на заспал.

   С времето всеки  Гошко се научаваше да чака тази разходка и даже с нетърпеливо  квикване приканваше Марчо да направи „онова нещо“, с което го правеше свободен и щастлив. Марчо обаче откликваше само когато в коритото на Гошко имаше храна. Дядо Мичо наблюдаваше това с усмивка и казваше на всеки Гошко:

  -Тая свобода  че ти изяде главата некой ден.

Гошко изгрухтяваше кротко и всичко си продължаваше по старому.

…………………………………….

        Всяка година есента идваше  с аромата на зряло грозде и плодове, които докарваха поредния  Гошко до лудост. Марчо не се поддаваше на тези лакомства и беше напълно доволен от храната в коритото на поредното прасе.

  През септември дядо Мичо обираше гроздето и напълваше две бурета с вино в мазето.

   Всеки ден след обедната дрямка слизаше в избата и проверяваше как върви ферментацията, а после опитваше и бялото, и червеното. Този ритуал се изпълняваше във всяка къща и дори жените не смееха да мърморят на мъжете си, ако излизаха от избите си малко тромави и със зачервени бузи. Магията на виното имаше свои закони и те се спазваха от всички.

   Още незатвореното вино вече наливаше сила и аромат и уханието му се носеше не само в избата, но и наоколо.

   Обонянието на Гошко усещаше този особен аромат и неизменно го водеше към избата, заключена здраво за негово съжаление. Гошковците не знаеха какво има там, но то ги привличаше неудържимо. Именно затова и портата беше здрава, дъбова и заключена с тежък катинар.

  Тази година обаче Гошко беше по-едър, силен и много напорист. Затова и интересът му към избата беше съизмерим с неговата телесна маса, а тя беше една от причините за гордост на дядо Мичо. Казано с други думи, Гошко напъваше старата дъбова порта, съзнавайки силата си.

   След неколкократни опити да я изкърти със зурлата си , Гошко се засили, но се подхлъзна на стъпалото и с цялото си стокилограмово тяло връхлетя върху вратата, която малко изненадващо се оказва не толкова здрава.

     След миг Гошко беше в избата, която беше изпълнена с тази завладяваща миризма, която го караше да се чувства особено.

  Най-силно мирише около двете бъчви. Свикнал да получава всякакви блага с помощта на силната си зурла, той бутна канелата на едното буре, тя се размести и виното потече на пръстения под.

   Гошко започва да лочи и му харесва.

  Неусетно го обзе едно весело чувство и той започна да прави игриви движения и дори да подтичва около бурето.

 При едно от резките спирания се бухна в другата бъчва, която се обърна от стойката и пада на земята. От разместените дъги  бързо се изля всичкото бяло вино. Разбира се, Гошко опита и него и много го хареса.

   След около още пет минути Гошко се усети странно омаломощен, но щастлив и си полегна в локвата от бяло и червено вино. Сънят му беше дълбок и спокоен.

……………………………

   Малко след пет часа, както всеки ден, бай Мичо се събуди, протегна се доволно и запали една цигара без филтър. То с филтър по онова време почти нямаше.

  После отпи една глътка от лимонаденото шишенце ракия, което държеше винаги на перваза на прозореца до леглото си, затвори го внимателно с порцелановата капачка, след което си обу гумениците и се насочи към двора.

    Още на стълбите миризмата на ферментиращо грозде го удари в носа. Това го накара да побърза към избата , която зееше пред очите му с отворена врата. Отворена беше меко казано. Вратата висеше само на едната си панта, а катинарът беше изтръгнат от касата заедно с халката.

Със свито сърце бай Мичо погледна навътре и в полумрака видя картина, от която сърцето му почти спря.

    Пръстеният под в мазето беше мокър, кален и миришеше на вино. От бурето с червеното вино все още капеше рубинена течност, а другото буре беше паднало от стойката и лежеше на една страна. В локва до него лежеше Гошко, похърквайки блажено.

   Бай Мичо постоя около минута, пусна цигарата на пода,  извади друга от джоба на дочената си куртка, запали я с кибрита и всмукна дълбоко, сякаш искаше да я изпуши наведнъж. После рязко се обърна и излезе.

  Две минути по-късно отново влезе в избата, като носеше ловната си пушка в ръце.

……………………………………………………………

   В тихия септемврийски следобед  в горната махала се чу изстрел.

  Стоян Драпатата ,  който събираше падналата шума от овошките в двора си срещу къщата на дядо Мичо, чу гърмежа и извика тревожно:

- Ей, Мичо, що утепа, бе? Некой пор ли?

-Не. Едно прасе утепах.

-Какво прасе по това време?

-Такова…Свободно. Около сто кила.

- Е не му ли е рано на Гошко?

-Коледа тая година у нас дойде по-рано.

…..