В деня на изборите в малкото родопско село Пърхутка дошли с парламентарните мерцедеси Председателят на една  голяма партия и местният депутат. Паркирали пред училището,слезли от тях и започнали да разговарят с хората на площада. На оградата на училището, в което се провеждали изборите, две млади ромчета били завързали магаретата си с каручките и също се приготвяли да гласуват. За своето бъдеще, за светлото утре. 
-Ей, Метко!-попитало едното-Кога ще дойде това светло бъдеще, бе?
-Не знам, Асене, ама сега ще питам нашия лидер.
Приближил се той до лидера на Партията и го попитал:
-Извинявай, баш началник, ама питаме се ние с Асен кога ще дойде това светло бъдеще, за което гласуваме толкова пъти?
Председателят огледал опърпания младеж, огледал хората наоколо и го дръпнал настрани
-Виждаш ли тия два мерцедеса пред училището?-попитал той каруцарчето.
-Виждам ги, началник, как да не ги виждам.-отвърнал Метко.
-Значи така. Единият е мой, а другият е на депутата Мешков. Когато между тях паркира твоят мерцедес, значи светлото бъдеще е дошло. Разбра ли?-завършил Председателят.
-Разбрах, началник! Разбрах!
И Метко се насочил към очакващия го Асенчо.
-- Какво каза Председателят?-бързал да чуе отговора Асенчо.
   Метко обаче се почесвал по стриганата глава, загащил си размъкнатата уж нова блуза, па рекъл:
-Гледай сега.Тия магарета са наши, нали?
-Наши, я! -отвърнал Асенчо.
-Е, началника каза, че светлото бъдеще ще дойде, когато върже неговото магаре между нашите.
Разбра ли?
..............................................................................