Блогът на bojo12345 :: Юни 1977 година – финал на опита за тих преврат. Югославско-съветски заговор срещу България

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.07.2022 05:16 - Юни 1977 година – финал на опита за тих преврат. Югославско-съветски заговор срещу България

Автор: bojo12345 Категория: Политика

Прочетен: 1543 Коментари: 0 Гласове:

юни 20, 2022

Юни 1977 година – финал на опита за тих преврат. Югославско-съветски заговор срещу България

Асоциацията на разузнавачите от запаса ще отбелязва 100 години от рождението на Васил Иванов Коцев (генерал ВИК).

Роден е през 1922 г. Участник във Втората световна война. Носител на орден за храброст.

От 1948 г. в органите на МВР. Нелегал в Египет и Турция. През 1973 – 1986 г. е ръководител на Първо главно управление на МВР – външно разузнаване.Загива при автомобилна катастрофа, причината за която не е докрай изяснена, през 1986 г.

Из служебната му характеристика:

“Професионалист от висока класа. В дейността си работи без илюзии. Проявява към агентурата и колегите търпимост и лоялност. Особено професионален подход има към агентите за влияние.”

Базата на един неизвестен опит за преврат

Юрий Андропов по времето, за което се отнася нашият разказ, е председател на Комитета за Държавна сигурност на СССР. Както пише за него Александър Яковлев: „беше по-умен от всички по върховете”. Не понасяше екзалтации и изпитваше особена неприязън към приспособленците. За него Тодор Живков беше ярък пример. И го ненавиждаше.

На 21 януари 1977 г. Юрий Андропов пише писмо до Политбюро, че ЦРУ на базата на аналитични прогнози, разработва планове за разлагане на социалистическата общност. В личен разговор с Брежнев шефът на КГБ заявява, че трябва да се нанесе съкрушителен удар на Щатите и Запада.

„Ако вие, другарю Брежнев, успеете да върнете Югославия в Източния блок, това ще бъде венецът на вашето управление“, заключава Андропов.

Два месеца по-късно генсекът разговаря на четири очи с Тито. Предлага му да назове сума над 30 милиарда долара за завръщане на Блудния син. Смятало се е, че такава била сумата, получена някога от САЩ за „развода”.

Йосип Броз отвръща: „Аз не съм националистът Живков. Нито откачената му щерка. Аз не искам пари. Аз искам онова, което и в Академията на науките на СССР знаят, че е наше. Искам си Пиринска Македония… А ако смятате Тодор Живков за незаменим, ще ви кажа достоен и разбран негов заместник. Борис Велчев. Върнете на Югославия Пиринска Македония, което още Сталин смяташе за редно, и ние отново сме под едно знаме!”

Брежнев е шокиран

Не може да даде отговор веднага. Тито го успокоява – готов е да чака и три месеца. Апетитът на Югославия към Пиринска Македония не е секвал 33 години. В геостратегическите планове на Кремъл България, въпреки всички уверения на думи, винаги е била бита карта в сравнение с Югославия – в това отношение всичко се припокрива с политиката на руските царе.

В битките между София и Белград по времето на Хрушчов нито веднаж нашата страна не е получавала подкрепа от Москва. В Академията на науките на СССР се е оформила силна македонска секция, такива откриват и другите социалистически страни. Официална Москва дори приема, че светите братя Кирил и Методий са съставили азбуката на основата на македонския говор.

През 1963 г. сръбски националисти влизат под кожата на Хрушчов и Москва приема теза, неотговаряща нито на историческата, нито на фактическата действителност. За чест на Живков, той през главата на Хрушчов провежда пленум без осведомяване на Кремъл. След пленума референдум в Пиринския край поставя пред свършен факт Москва – над 97 процента от населението се самоопределя като българско.

Хрушчов не тръгва на конфронтация, има си други грижи, но България не получава подкрепа и остава в пълна изолация от развитието на теориите на македонската секция в Академията за македонска нация, култура и история.

През 1973 година ножът опира о кокала

Но Живков кани Брежнев на старателно подготвен лов във Воден. След внушителни ловни успехи генсекът е смаян от специалната трапеза, от подготвяното присъждане звание „Герой на НРБ”. Темата „Македония” е вмъкната неусетно в разговора и Брежнев е спечелен за българската кауза.

За повече от три години от руска страна са преустановени инсинуациите на тема „македонски народ”. Избухва отвреме навреме по някоя бомба – Венелин Коцев се опъва нещо на Москва по македонски въпроси и си заминава „по целесъобразност”.

И ето – Тито дава шах на Брежнев

Той се връща в Москва, извиква Подгорни, който в Политбюро отговаря за България. От Андропов иска сведения за “акциите на Живков в София”.

Но “совалките” Москва – Белград стават достояние на Първо главно.Със случая се заема лично генерал ВИК.

Наши контраразузнавачи се сблъскват в София с необичайно раздвижване на съветската агентура у нас. Чекисти “на градус” подхвърлят на наши влиятелни хора хапки от рода на “не му ли е минало времето на Живков”. В края на май вторият човек след Тито на връщане от Хавана минава през Москва, а в Белград е посрещнат на летището от Тито и цялото Политбюро.

Едва е отворена вратичката на самолета, вторият човек вика колкото му глас държи: „Другари, блага вест! България – на колене! Брежнев пожертва Живков! Македонците да се готвят да черпят!”

Но нашите разузнавачи не спят. Новината е прихваната. По понятни причини ще ги назовем Ж. и Т.

Решението е екстремно

Няма време за осведомяване на посланика, няма време и за връзка с резидента. Т. на своя глава с раздрънкана Лада поема към София. Ж. остава в Белград за новини. Малко след полунощ Т. е в София.Разбужда генерал ВИК.Той преценява, че не може да губи време да търси министър Димитър Стоянов, оставя това на заместник и алармира пряко Тодор Живков.

Сега е шокиран бай Тошо. Брежнев е забравил Воден, с това посреща министър Димитър Стоянов. Последният предлага веднага със или без съгласието му бъде пожертван Борис Велчев. И ето ви истинската причина за големия шум за отстраняването на втория човек в държавата през 1977 г. „Семейните войни” около филма „Завръщане от Рим” са само театро, написано на коляно в паметната нощ от генерал ВИК.

Печели се време. В което един човек на генерала в Москва да си свърши работата.Това е един „тих Джеймс Бонд в рокля” – Милка Калинова. Официално тя е съветник в посолството, но е “постоянното присъствие” в семейство Брежневи. Влязла е под кожата на Галина Брежнева: кожуси, бижута, почивки по Черноморието с приятеля й Борис Циганина… Още е близка със снахата Люся.

Благодарение на Милка Калинова Тодор Живков знае всичко, което става зад кулисите в Кремъл. Генерал ВИК й дава нова задача: чрез Галина генсекът да влезе “в пътя”, да му се втълпи, че Тито иска да го изпързаля. Калинова се справя блестящо.

Скоро след големия шум по демонстративното сваляне на Борис Велчев Живков пристига в Москва. Където го очаква специален подарък от генсека: креатурата на Белград, отговаряща в Политбюро за България Подгорни е свален от всички постове.

Тито разбира, че е дал слаб шах на Брежнев, скоро получава мат, от ход подсказан от генерал ВИК.

Борис Цветанов

Нагоре