Защо точно лекар ли?

     Ами Стана работеше като „леля“ в детската ясла в малкото балканско градче и по цял ден беше в обкръжението на медицински сестри. Те се надуваха пред лелите, командваха ги и се правеха на лекарки. Всичко това свършваше в момента, в който влизаше шефката д-р Капанова и строго оглеждаше и дневника, и менюто, и разбира се, раздаваше щедри епитети по адрес най-вече на сестрите.

    Това носеше неописуемо удовлетворение на Стана, защото компенсираше лошото отношение към нея.

     Ето защо тя реши, ако един ден има дъщеря, да направи всичко възможно тя да стане лекарка и да натрие носовете на горделивите сестри в яслата.

     Когато малката Радка тръгна на училище с бялата си якичка и Стана видя за първи път колко цветя получи учителката ѝ, мигновено реши, че тя ще учи педагогика и един ден ще стане учителка. И ще я наричат „Другарко “.

     С годините се разбра, че учителките не получават много, не ги и почитат кой знае колко и затова майка ѝ отново се върна към идеята за лекарката.

     Уважавана, цялата в бяло.

     Така всички приоритети бяха пренасочени към това.

     На всички роднини, колеги и съседи се обясняваше, че Радка ще стане лекар.

     Отложи се купуването на кола, защото детето трябваше да ходи на уроци по биология и химия.

     Трябваше да се плаща за тях, а това не беше евтино.

     Обаче така правеха всички.

     Семейното ходене на море беше заменено от ходенето на детето на  лагер, ама само в смени с децата на лекари.

     Така неусетно дойде и заветният абитуриентски бал.

     Роклята ѝ беше в бяло.

     Някои се подсмиваха под мустак, че това било като сватба, ама за мама Стана това беше първият почти лекарски тоалет.

     Матурата беше провал и детето едва изкара 3.50 по български. Толкова имаше и по математика.

     Оттам и медицината стана химера.

     Все пак по настояване на майка си тя кандидатства в медицинския.

     Кръгла двойка.

     Опита и за фелдшер, ама пак не стана.

     Не стана и в училището за медицински сестри.

     Дори за лаборант не я приеха.

     Всяка година кандидатстваше и всяка година се проваляше все по-стремглаво.

     Междувременно по закон трябваше и да работи.

    Ама как мама да каже, че детето не е прието, като всички знаеха, че ще става лекарка?

    В интерес на истината веднага ѝ намериха работа в един по-голям град на един час път с автобус.

    Печеше фъстъци в един цех.

    Работеше с бяла престилка.

    За да поддържа имидж и да доказва, че детето ѝ е медик, майка ѝ я изпращаше облечена в бялата престилка, а на връщане от работа тя също не я събличаше.

    Така цялата улица знаеше, че „наша Радка“ е лекарка в града.

    Един ден стоковедът от местното РПК отишъл за фъстъци в цеха в Горна Оряховица и попаднал на Радка.

     Поздравил я, а после казал на склададжията, че доктор Радка Механджиева му е съседка и ако имат нужда от съдействие, той ще помогне. Съседи били.         

    След кратко учудване Тайната била разбулена и бързо се разнесла надлъж и нашир.

    И така Радка стана „доктор“ и в цеха.

    А Иван стоковедът донесе в градчето новината, че „доктор“ Радка пече фъстъци.

    Драмата беше голяма, но кратка.

    Мама Стана помълча, изпи едно кафе, сложи си червило и като се изправи пред комшийките, сложи ръце на кръста и каза:

-Отива ли ѝ бялата престилка?
-Отива ѝ!
-Прилича ли на лекарка?
-Прилича!
Какво, като пече фъстъци?