Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2019 23:03 - Генчо прави избори
Автор: bagatur Категория: Лични дневници   
Прочетен: 531 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.11.2021 08:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 „Купуването и продаването на гласове е престъпление!“

    Инструктажът в партийния офис на една от партиите от голямата национална коалиция беше към своя край, когато един от кандидатите за общински съветник стана и каза, че не е доволен от мястото си листата и ще си плати, за да бъде избран.

     Другите кандидати, застъпниците и наблюдателите, които вече бяха извадили цигари и запалки с готовност да ги запалят с прекрачването на прага, изведнъж се спряха и в нестроен хор изригнаха:

-Все някой не е разбрал! Не може да си купуваш мястото! Не и явно!

    Кандидатът за съветник, който имаше семеен ресторант с градина в парка край реката на областния град, стоеше прав и спокойно изчакваше да настане поносима тишина. Когато прецени, че гласът му ще бъде чут, той изрече ясно и разбрано:

-Аз ще си купя петстотин гласа и ще стана съветник!

   Този път дори Депутатът, който присъстваше на събранието като гарант за това, че няма да бъдат предложени непроверени от Ръководството хора, погледна с широко отворени очи и застина в очакване.

-        -Ще си купя петстотин гласа и ще стана съветник! При това всичко ще бъде законно и никой няма да може да ме упрекне в купуване на гласове.

    Това е. Отпуши се. Пушачите се запънаха на вратата и препречиха изхода за онези, които бяха обикновена масовка за изборите. Решението на техния съгражданин беше събудило у тях ловния инстинкт и сега се опитваха да се доберат до технологията му.

   Ресторантьорът си облече якето и тръгна към изхода. По средата на пътя го спря областният координатор и го покани да го придружи до масата на гостите, където Депутатът се усмихваше  привидно спокоен. Генчо/така се казва ресторантьорът/ благодари за вниманието към скромната си персона, но отказа да влиза в по-тесни контакти с „големците“. На въпроса на Координатора:

-Ти нали си даваш сметка, че това няма да мине без последствия за теб?- последва спокоен и хладен отговор:

-Аз ще стана съветник, а вие ще се хапете отзад, защото не заслужавах това предпоследно място в листата. Сами си вкарвайте децата и снахите в Общинския съвет. Без мен!

    В годините след Голямата Промяна Генчо беше едно от лицата на новите хора в града. Човек без партийна обвързаност, управител на крайградския хотел на „Балкантурист“ и с много контакти в целия град. Когото посочеше като свестен и надежден кандидат-избираха го. Самият той не се блазнеше от политиката, макар да помагаше с пари, с ресторанта като място за събития и с познанства и организационни умения. Тази година се засегна от безличното отношение към него от страна на ръководството на партията, която беше съучредил и  събудил от дълбок сън в първите дни на Промяната и реши да се самопредложи за съветник. Поставиха го "на мястото му“. Предпоследен. Реакцията му беше именно заради това.

................................................

  Градът закипя в догадки.

  Как ще го направи?

  Две седмици преди изборите Генчо постави пред ресторанта си обява. Не беше нещо необичайно да поставя различни табели с меню или името на някой изпълнител, който ще пее вечерта за доброто настроение на гостите.

    Тази табела канеше съгражданите му да отпразнуват заедно с него избирането му за общински съветник! Генчо заявяваше, че никой няма да остане непочерпен! Богато меню, известна певица и неограничени количества алкохол. Калкулирано и остойностено менюто надхвърляше 50 лева на човек.

Всъщност по толкова купуваха гласовете неговите конкуренти.

За целта трябваше желаещите да празнуват с него да заявят  колко места да им запазят. Тъй като ресторантът имаше 80 места вътре и 120 в градината, Генчо си направи сметка, че няма да може да приеме всички желаещи наведнъж и затова направи график. Съседите му от квартал „Изгрев“ бяха  поканени още в понеделник,тези от квартал „Юг“-във вторник и всички останали-в сряда. Така щеше да посрещне поне 600 човека.

Защо толкова?

За да стане съветник му трябваха около 520-550 гласа при най-висока избирателна активност и организирано преференциално гласуване в партията само за един кандидат!

Неговата партия никога не беше получавала на избори повече от хиляда гласа, така че ако той получеше преференции на поне петстотин, значи щеше да е пръв в листата!

 Затова се подготви да си подсигури около шестстотин.

С други думи Генчо щеше да почерпи щедро гласувалите за него.

Само че тук хората поставяха въпроса: Как ще разбере дали са гласували за него?

Ами така. Заявили ли са места за вечерта в рестораната, значи са  обещали да гласуват за него.

А в понеделник щяха да извършат контролните позвънявания „за потвърждаване“ на резервациите!

   Това щеше да стане след преброяване на гласувалите с преференция с номер 129 листата на коалицията, където Генчо/ номер 129/, беше предпоследен.

   При сравняване на бройката „заявени“ и „потвърдени“ места Генчо щеше да знае със сигурност колко хора от обещалите са гласували за него. Сравняването щеше да извърши с помощта на своите застъпници и копия от протоколите на секционните комисии.

    Така нямаше да бъде подхлъзнат, нито пък щеше да попадне под ударите на закона.

    Ако все пак съгражданите му се опитаха да го прецакат, той щеше да отмени празника. Нали трябваше да празнуват победа, а не загуба?

    За да бъде всичко по мед и масло Генчо обяви на таблото и срок за резервации по квартали.

Първите два дни хората само се ослушваха и шушукаха. На третия ден един комшия го попита, когато се размина с него на паркинга пред блока:

-Генчо, как ще стане тая работа,бе? Ти ще ни черпиш, ама ние може и да те излъжем!

Генчо се усмихна, подаде му от кутията с цигари, която беше в ръката му, и отвърна:

-Пешо, ти откога ме познаваш?

-Ами от двадесет години сме комшии.

-А откога имам ресторант?

-Ами още от по-рано.

-А така. Дали за тия години съм го закъсвал финансово? Дали някой ме е прецакал в сделка или не си е платил борча? Или аз да съм борчлия на друг?

-Не си!-Отвърна Пешо като вече съжаляваше за въпроса, ама палеше подадената му цигара.

-Не съм, я. И не защото съм много честен или пък съм голям мошеник, а защото не съм глупав. Знам си моето, грижа се за него и не се оставям да ме завлекат за щяло и нещяло.

И сега ще почерпя само ако гласувате за мен. Иначе-ще пиете по една вода заедно с мен.

Двамата мъже помълчаха няколко секунди, след което Генчо зададе въпроса директно:

-Вие с Цецка ще гласувате ли за мен, та да ви запазя веднага две места за понеделник?

..........................................

„Резервациите“ се извършваха със записване на име, телефон за връзка и адрес. Адресът уж за да не се объркат резервациите по квартали, но всъщност заради точността при проверката на гласовете по избирателни секции.

До събота вечерта заявките надхвърлиха седемстотин. Генчо беше развълнуван, защото това му гарантираше място в общинския съвет, но и показваше, че хората го уважават.

  А че го уважаваха-уважаваха го.

   За тези повече от двадесет години в ресторанта се бяха отпразнували поне хиляда сватби и толкова кръщенки. Обстановката беше уютна, храната вкусна, а Генчо правеше на всички големи отстъпки. Всеки съгражданин, който беше празнувал в неговия ресторант, беше получавал по 10-20% отстъпка от общата сметка. Същите отстъпки той осигуряваше и от оркестрантите и музикалните водещи.

   Никого не беше излъгал и думата му беше като писмен договор.

 В неделя сутринта Генчо стана още по тъмно. Изкъпа се, обръсна се, закуси със съпругата и дъщеря си Мария, която беше студентка в местния университет и отиде в ресторанта си.

    Барманът му направи кафе и му го донесе на терасата над реката. Генчо запали цигара, отвори си таблета и се зачете в новините от изминалата нощ. Най-често поглеждаше в сайта на местната кабеларка, която под формата на обяви за работа информираше за предварителните резултати от гласуването за кмет. За съветници нямаше как да получи такава информация. Единственото, което го впечатляваше, беше нарасналият брой на гласувалите с преференция.

  През половин час телефонът му звънеше и той чуваше гласчето на дъщеря си, която му докладваше кои от направилите „резервации“ вече са гласували. На нея и докладваха застъпниците и приятели, които знаеха какво е подхванал.

    До обяд два пъти в ресторанта идва кварталният, за да провери дали не сервират алкохол. Инспектор Стойчев не беше върхът на интелекта и не можеше да скрие мисията си, затова се потеше като маратонец и казваше:

-Гена, мама му стара, таковата... Не съм виновен. Пращат ме.

Генчо никога не нарушаваше разпоредбите за продажба на алкохол в такива дни и всички го знаеха, но сега не беше ресторантьорът, в чието заведение ще се празнува изборна победа, а конкурент, който може да вгорчи изборите на много хора. Не беше случайно, че и от здравната инспекция се постараха да го почетат с една проверка и констативен протокол, в който пишеше, че на терасата се пуши. Генчо го разписа и си прибра екземпляра от протокола, за да има с какво да ги направи за смях  после. Неговата тераса нямаше оградни стени или стъкла отникъде! Тя беше като площад. Но...трябваше да му напишат нещо, макар и негодно за акт.

     Около един час преди затварянето на училищата потокът гласуващи секна. Край оградите стояха и пушеха на групи партийни активисти, а в циганската махала на мегдана седяха тарторите и чакаха „оферти“. Никой не даваше повече от петдесет лева, а това са „смешни пари“ дори и според безработните.

   Телефонът му звънеше все по-често и гласът на Мимето звъчеше все по-напрегнато, но и оптимистично.

-Тате, около петстотин сме.Да не си се притеснил?

Генчо имаше такъв характер, че дори да умираше от болка, нямаше да каже на близките си, защото това според него означаваше да им прехвърли собственото си страдание. Това той никога не беше правил, защото много ги обичаше. Те го знаеха и затова с двойни сили се стараеха да му спестяват дребните проблеми, които можеха  да решат и без неговата намеса.

    Половин час преди края на изборния ден махалата се пробуди. Малко, малко, ама не е хич! Този философия премести едни пари от едни джобове в други и много хора се успокоиха.

А после настана тишина.

Генчо пиеше поредното кафе и говореше по телефона все по-често, а около него се събираха приятели и застъпници, колеги от партията, които му носеха и информация, и спокойствие. Досега не беше се озовавал в такава ситуация и напрежението го беше изцедило почти докрай.

  Към осем часа Мимето му написа съобщение: Тате, всичко е ОК!

Това дългоочаквано съобщение го развълнува повече, отколкото го успокои. Продължи да седи на терасата и да разговаря с приятелите си, все едно нищо не се случва в града.

И ето към девет и половина дъщеря му пристигна с колата си на паркинга пред ресторанта. Излезе с чантата с лаптопа и се запъти към масата на баща си. Седна до него, отвори чантата и извади лаптопа. Отвори го натисна бутона “Enter”.

 Тогава  Генчо и всичко около него видяха само едно число-

                                                             817

Нямаше нужда от думи. Погледите казваха всичко.

А после празнуваха.

Гостите бяха толкова, колкото бяха заявили места.

Другите, които бяха гласували за него, просто го поздравяваха на улицата, стискаха му ръката и му пожелаваха успех в новото начинание.

От партията също го поздравиха. С половин уста.

Синчетата на някои важни хора пиха по една вода и запрашиха за София да си търсят късмета на държавна служба.

Други пък бяха забелязани да се навъртат около новия кмет, за да ги забележи навреме.

Областният Координатор беше сменен „поради преминаване на друга работа“ в една малка фирма за куриерски услуги. Професията му и без друго беше шофьор.

.......................................

       Самият Генчо или както вече пишеха името му в местния вестник „господин Христов“ досега не е забелязан да влиза в партийния офис. Странно е, че писмата от Централното ръководство до местната партийна организация започнаха да се получават на адреса на ресторанта на Генчо. Донасяше ги бившият координатор.
Странното е, че на пликовете стоеше адресът на офиса на партията и получател "Г-н Христов".

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bagatur
Категория: Лични дневници
Прочетен: 159007
Постинги: 130
Коментари: 42
Гласове: 242
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031