Зад блока играят деца.

Играят на футбол.

Игрището е малко и почти всичко се случва под прозореца ми.

Познавам децата по гласовете им.

Понякога някое гласче извива в гневен фалцет и не мога веднага да позная на кое дете принадлежи.

Реплики, дуплики,коментари...

Имена, прякори, аватари...

Децата на блока.

Нашите деца.

Познавам родителите им.

Познавам ги от години.

Мислех, че ги познавам.

До днес.

Днес научих за един час повече, отколкото за десет години.

Думите на децата бяха като мнения в социологическо проучване.

И то какво!

Днес разбрах, че най-красивата майка е на Гошко.

 100% от съотборниците му мислят така. От противниците това мнение споделят само нападателите-40%. Гошко е вратар. Дебеличък, несръчен и отборът му винаги пада. Мнението си за неговата игра пренасочват към майка му. Харесването се вербализира като „сближаване“. Съотборниците го формулират в бъдеще време при всеки допуснат гол, а противниците-в минало свършено, когато са вкарали. Колкото повече голове пуска Гошко, толкова по-висок е рейтингът на майка му.

 И аз мисля, че майката на Гошко е красива.

Днес разбрах, че 50 % от момчетата смятат другите 50% за нетрадиционно сексуално ориентирани, наричайки ги с дума, която няма да напиша. Оказа се, че според другите 50% първите 50% са по-големи „такива“ от тях. Значи 100 % от момчетата са определени от други момчета като „нетрадиционни“.

90% от момчетата смятат Гошко за „голям нетрадиционалист“. Той не е съгласен. И аз на негово място не бих бил съгласен.

Тук все едно „чувам“ гласовете на татковците.

Днес разбрах, че някои от момчетата са нарциси и в състояние на афект при непростим пропуск  са готови да си посегнат сексуално. На себе си! Не са го мислили как, но думите им звучат „професионално“. Като проценти това са само 40%, но са най-добрите футболисти в двора. А после по стадионите се чудим как публиката моментално ги оприличава на...

/вече казах, че няма да напиша думата/

Днес разбрах, че  10 % от футболистите не са мъже. Според другите футболисти. Били „женички“...

И в Шампионската лига процентът е такъв.

И много други работи разбрах днес, ама ако ви ги кажа, ще трябва да ви убия, както казват героите в лошите криминалета.

Чух нещо и за съдията...Не беше ново и неочаквано.

/ А казват, че малките не четат новини.../

Лошото е, че това, което разбрах, не ме изпълва с оптимизъм. Независимо, че говореха децата, думите бяха на майките и бащите им. На същите тези хора, които при анкети отговарят „политически правилно“, а после у дома говорят това, което децата им повтарят зад блока.

Ако трябва да отговоря на въпроси кой от колегите ми е „нетрадиционен“, „женичка“ или бих ли си „посегнал“ в изблик на самокритика, няма да проявя тяхната храброст.

Дори и за майката на Гошко ще премълча.

Ама мен кой ли ме пита?

А вас някой пита ли ви?

А чува ли ви?

А защо?

Защото не е нужно да чакате да ви попитат дали мислите за някого, че е „такъв“!

Кажете го на глас!

Децата си го казват и отношенията им са истински.

А ние си говорим през аватари в някакво виртуално пространство, очаквайки реалността да се самопромени от срам.

Ако нямате кураж за това, поне кажете  пред жена си, че майката на Гошко е най-красива! Тогава ще разберете за куража много неща...