Прочетен: 658 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2019 12:54
Да не говорим, че и при животните тази надпревара се доказва със съответния "приз". Най-силният мъжкар получава привилегията да стане баща на цялото следващо потомство. Загубилите битката за надмощие ще се опитат следващата година да го изместят, за да останат и те в историята с гените си.
Най-силният гладиатор е оставал най-дълго време жив. Освен почит и слава той е печелел и ден живот. Повече победи-повече признание.
Най-умелият воин е оставал жив в най-много битки. Сила и стратегия. Слава. Живот.
В днешно време битките са само спортни и културни. Колкото повече титли,толкова по-ярки доказателства за силата на атлета или отбора.
Както казва Мечо Пух -"колкото повече-толкова повече"!
Кой би си представил "Реал" Мадрид без неговите 13 европейски титли.
Лионел Меси без неговите 5 златни топки.
Джокович без дузината му титли от Големия шлем.
Юсеин Болт без неговите шест златни олимпийски медала и многото му световни рекорди.
Човек се стреми към върха и това е човешко.
Когато го достигне, той не спира от задоволство, а продължава нагоре.Тъй като "нагоре" от върха няма, поне чисто физически, той се бори да остане на него по-дълго време. Да твори история, да се превърне в легенда. Като Янко Русев, Боян Радев, Петър Киров, като Болт и Джокович, като Меси и Роналдо.
В цял свят хората се стараят да докажат, че са най-добри, като нито за миг не си дават почивка. И колкото повече първи места, титли, купи - толкова повече са успели в това, с което се занимават.
Музикантите се мерят с наградите си "Грами". Филмовите дейци си броят "Оскар"-ите и "Сезар"-ите. И така нататък.
И кой ще каже - стига му на Джокович един Mастърс, един "Ролан Гарос", сега да го дадем на Гришо или на Монфис. Той вече има, а те също играят доста време и е хубаво да ги удостоим с нещо значимо.
Да им е за спомен.
Тук се намесва съдийската комисия, комисията за феърплей и милионната зрителска аудитория.Те са абсолютно точен лакмус за честността на една победа, на един приз , на една титла.
Най-малкото съмнение за подмяна на истинския победител води до гръмки скандали, отлив на зрители и оттегляне на рекламодатели. Стига се до фалит на цялата структура, която би си позволила да играе нечестно.
А сега за едни други награди, връчвани ежегодно в системата на българската администрация.
Къде да поставим наградите "служител на годината", връчвани всяка година в българските учреждения? При "Оскар"-ите или при "Мастърс"-ите?
Няма как да сложим знак за равенство дори само за това , че "служител на годината" може да бъдеш само веднъж. Когато те определят. Ако те определят тези, които определят. Голям шлем няма как да постигнеш! Забрави за Джокович !
Нека дръпнем завеската и в тази класация.
Директорът назначава комисия.
Комисията /избрана и назначена от Директора/, прави предложение.
Директорът го или не го одобрява. Докато го одобри.
Предложението се превръща в решение. Директорът е решил.
Комисията информира служителите на техния форум "годишен отчет" кой е определен за служител на годината.
Фанфари.
Дали някой друг служител е имал неблагоразумието точно тази година да подготви прекрасни проекти по Европрограми , да защити научна или квалификационна степен или да бъде удостоен с обществена или правителствена награда за национален принос в сферата на дейност на "дирекцията", в която "служи"... няма никакво значение. Дали нечии служители са приети в престижни институти и фирми или в партньорски служби - също не е важно.Това не е доминиращ фактор. Доминиращият фактор е "сега на него му е ред" или "защото се пенсионира" или дори "просто защото ТАКА". Така Ръководителите компрометират званието, давайки го на хора, които даже не остават с имената си в паметта на колегите си. Това може би е добре, защото в един момент, озовавайки се в списъка с "удостоените", изведнъж може да се почувствате категоризиран като ... не особено умен. Вероятно веднъж все пак ще ви удостоят- за да не се отличавате от останалите и да вирите нос, че "не сте като ония тъпаци и нагаждачи, любимци на Шефа"!
Липсата ви в списъка на наградените е признание за присъствието ви в "другия списък"- на нелюбимците на Шефа, на игнорираните, на ненаграждаваните.На работещите, но "неправилно", не когато трябва и невидими от когото трябва.
...........................................................................................................................................................
В обществото всяко нещо е копие на друго нещо, функциониращо на по-горно ниво.
Ако това решение се отъждестви с едно решение на Народното събрание, то трябва да има гласуване в пленарна зала. Дебати. А комисията да не е назначена еднолично, а да е избрана. Нейното предложение да не се одобрява само от Него, а да се гласува и едва тогава да става решение. Закон.
Защо в държавната администрация по този манипулативен път трябва да се деформира едно добро начинание? Защо обикновено недолюбваният Директор трябва да прокарва подмолно своите протежета до награди и постове? Може би, за да се роди нов фолклор -
"Служител на гадИната "!