Да не говорим, че и при животните тази надпревара се доказва със съответния "приз". Най-силният мъжкар получава привилегията да стане баща на цялото следващо потомство. Загубилите битката за надмощие ще се опитат следващата година да го изместят, за да останат и те в историята с гените си.

   Най-силният гладиатор е оставал най-дълго време жив. Освен почит и слава той е печелел и ден живот. Повече победи-повече признание.

   Най-умелият воин е оставал жив в най-много битки. Сила и стратегия. Слава. Живот.

В днешно време битките са само спортни и културни. Колкото повече титли,толкова по-ярки доказателства за силата на атлета или отбора.

Както казва Мечо Пух -"колкото повече-толкова повече"!

Кой би си представил "Реал" Мадрид без неговите 13 европейски титли.

Лионел Меси без неговите 5 златни топки.

Джокович без дузината  му титли от Големия шлем.

Юсеин Болт без неговите шест  златни олимпийски медала и многото му световни рекорди.

Човек се стреми към върха и това е човешко.

Когато го достигне, той не спира от задоволство, а продължава нагоре.Тъй като "нагоре" от върха няма, поне чисто физически, той се бори да остане на него по-дълго време. Да твори история, да се превърне в легенда. Като Янко Русев, Боян Радев, Петър Киров, като Болт и Джокович, като Меси и Роналдо.

  В цял свят хората се стараят да докажат, че са най-добри, като нито за миг не си дават почивка.  И колкото повече първи места, титли, купи - толкова повече са успели в това, с което се занимават.

   Музикантите се мерят с наградите си "Грами". Филмовите дейци си броят "Оскар"-ите и  "Сезар"-ите. И така нататък.

И кой ще каже - стига му на Джокович един Mастърс, един "Ролан Гарос", сега да го дадем на Гришо или на Монфис. Той вече има, а те също играят доста време и е хубаво да ги удостоим с нещо значимо.

Да им е за спомен.

   Тук се намесва съдийската комисия, комисията за феърплей и милионната зрителска аудитория.Те са абсолютно точен лакмус за честността на една победа, на един приз , на една титла.

     Най-малкото съмнение за подмяна на истинския победител води до гръмки скандали, отлив на зрители и оттегляне на рекламодатели. Стига се до фалит на цялата структура, която би си позволила да играе нечестно.

    А сега за едни други награди, връчвани ежегодно в системата на българската администрация.

    Къде да поставим  наградите "служител на годината", връчвани всяка  година в българските учреждения? При "Оскар"-ите или при "Мастърс"-ите?

    Няма как да сложим знак за равенство дори само за това , че "служител на годината" може да бъдеш само веднъж. Когато те определят. Ако те определят тези, които определят. Голям шлем няма как да постигнеш! Забрави за Джокович !

    Нека дръпнем завеската и в тази класация.

    Директорът назначава комисия.

    Комисията /избрана и назначена от Директора/, прави предложение.

    Директорът го или не го одобрява. Докато го одобри.

    Предложението се превръща в решение. Директорът е решил.

    Комисията информира служителите на техния форум "годишен отчет" кой е определен за служител на годината.

   Фанфари.

   Дали някой друг служител е имал неблагоразумието точно тази  година да подготви прекрасни проекти по Европрограми , да защити научна или квалификационна степен или да бъде удостоен с обществена или правителствена  награда за национален принос в сферата на дейност на "дирекцията", в която "служи"... няма никакво значение. Дали нечии служители  са приети  в престижни институти и фирми или в партньорски служби - също не е важно.Това не е доминиращ  фактор. Доминиращият фактор е "сега на него му е ред" или "защото се пенсионира" или дори "просто защото ТАКА". Така Ръководителите компрометират званието, давайки го  на хора, които даже не остават с имената си в паметта на колегите си. Това може би е добре, защото в един момент, озовавайки се в списъка с "удостоените", изведнъж може да се почувствате категоризиран като ... не особено умен. Вероятно веднъж все пак ще ви удостоят- за да не се отличавате от останалите и да вирите нос, че "не сте като ония тъпаци и нагаждачи, любимци на Шефа"!

   Липсата ви в списъка на наградените е признание за присъствието ви в "другия списък"- на нелюбимците на Шефа, на игнорираните, на ненаграждаваните.На работещите, но "неправилно", не когато трябва и невидими от когото трябва.

  ...........................................................................................................................................................

   В обществото всяко нещо е копие на друго нещо, функциониращо на по-горно ниво.

   Ако това решение се отъждестви с едно решение на Народното събрание, то трябва да има гласуване в пленарна зала. Дебати. А комисията да не е назначена еднолично, а да е избрана. Нейното предложение да не се одобрява само от Него, а да се гласува и едва тогава да става решение. Закон.

  Защо в държавната администрация по този манипулативен път трябва да се деформира едно добро начинание? Защо обикновено недолюбваният Директор трябва да прокарва подмолно своите протежета до награди и постове? Може би, за да се роди нов фолклор -

  "Служител на гадИната "!