Вълк,тежащ седемдесет килограма, имал малшанса да попадне пред пушките на ловците и се превърнал в трофей. Огромният хищник,изял не едно и две домашни и горски тревопасни животинчета,получил достойно място в ловните истории на дружинката от това село,а и не само на него.

    Случилото се с това огромно животно- властелин на гората и на всичко живо в нея,ме върна в спомените за далечната 1995-та година,когато ...ама я по- добре да започна отначало.

    В землището на едно село,разположено до град Разлог,има ловно стопанство.Високо в Рила,далеч от хората и всичката им лошотия,още преди десетилетия било създадено стопанство,което да се грижи за запазване на дефицитните горски животни -елени,мечки,диви кози,сърни.При нарастване на популацията на някой от видовете се разрешавал и контролиран отстрел.Срещу заплащане,разбира се.Във валута.

    Така клиентите са ограничени до граждани на " бели" европейски страни с конвертируеми парични единици.Построили и ловна хижа.Мераклийска работа.И работата потръгнала.

    Един ден дошъл поредният ловец.От Германия.Поискал да отстреля дива коза.След два три- дни му намерили стадо и немецът имал възможността да стреля със скъпата си пушка със скъпа оптика в един козел с огромни рога. Якият мъжкар се хвърлил в предсмъртен скок от скалата,улучен в гърдите и никой не може да каже дали е умрял от куршума,или от падането отвисоко.

    Немецът бил на седмото небе при вида на рогата.Почерпил всички служители в "заграденото", както било популярното име на ловното стопанство.По някое време на софрата станало дума и за хищници и за това,че той,немецът,бил ходил на сафари и бил убил лъв.Нашите скромно отбелязали,че тук най- много да срещне човек някой вълк,макар че къде ти вълк,къде ти лъв! Немецът,който в Германия не бил и чувал в равнините на Севера за вълци,тутакси поискал,ако може,да му намерят вълк,за да го гръмне.Срещу заплащане,разбира се.

    Сега настъпва моментът,който превръща тази история в люта българска манджа с каквито се сетите подправки.Сърбате,потите се, а и носът тече ли, тече...

- Ще имате и вълк, хер ....еди кой си, обещал началникът на заграденото.

    Вълкът, уважаеми читатели, не е коза, нито елен, за да го подхранвате и да се привърже към някоя горска поляна.Той скита из баирите,изминавайки десетки километри за едно денонощие.И не стои в никакви "заградени", дори и толкова хубави.

    Как тогава ще го осигурят?

     И тук човекът,който ми разказваше тази история,подпомаган от петдесет градусовата гроздова ракия,се засмя .

   - Там е работата,че преди пет години в заграденото намерихме едно вълче,без майка.Взехме го на хижата и от чисто любопитство и зевзеклък го завързахме при кученцата.

    Давахме му храна като на тях,ама уж са от едно семейство,ама не баш.Кучетата го разпознаха веднага,че е вълк,и като му скочиха- едва го отървахме.Да беше само тоя път,бива,ама те го " давеха  " постоянно.Що бой е изяло това вълче! Порасна по- едър вълк от кучетата, ама нали му бяха взели страха като малък, пак го спукваха от бой,а той се криеше в краката ни. Срам за вълка.

   Така той си свиваше опашката между краката, навел глава и винаги готов да легне и да се предаде.

    Страх го беше и от най- дребните кучета.Само хората не го плашеха.

    Та шефа на заграденото решил да пусне на немеца питомния вълк,или както го произнасят там- ВЪКО. Така и ще го наричам вече.

    След като туристът поседял още два- три дни /за което се плаща отделно,по сериозна тарифа /,бил ощастливен от " вестта", че са забелязали вълк и рано сутринта ще е близо до хижата.Немецът веднага качил адреналина и започнал да гледа косо....

    Рано сутринта един от работниците подкарал всички кучета на хайка. Уж. Отдалечил се на около километър, за да се чува добре техният лай, а друг завързал със сезал за шията ВЪКО и го отвел на около двеста метра. Когато кучешкият лай наближил,той отвързал ВЪКО и се отдалечил настрани. Планът бил такъв - уплашен от кучетата, ВЪКО ще побегне по пътеката към хижата, за да търси закрила при хората.Там обаче ще попадне на мушката на хер еди кой си и работата ще стане по ноти.

   Лежи немецът,лежат и двама работника до него и мълчат. Чакат .

Внезапно единият усеща,как до него ляга още някой. Миризлив.

     ВЪКО !

   Подушил най - близките до него хора, той се прилепил до тях, не намирайки по- сигурно убежище от наближаващите ядосани кучета.

     Рита го работникът, а ВЪКО  се сгушва в немеца. Ами сега ?

     Ами това е.
 Не дошъл вълк на пусията, казал шефа. Избягал. Немецът останал разочарован.Очаквал да добави още един трофей,ама на.

    Защо ви разказвам за ВЪКО. Ами тоя опитомен господар на горите ни е като знамето ни без герба. Без лъв ! А може би вече в България е по- добре да няма лъвове , а само ВЪЦИ, както и да си имаме знаме като ливада, на която пасат овце като нас.