"Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти казвам !"

 

   Десетилетия наред живяхме особен, двойнствен живот. Бяхме се научили кое е правилно и кое грешно и не допускахме дребни грешки да объркват позицията ни спрямо Партийната линия. Дори заявленията ни в осми клас за приемане в Комсомола бяха клиширани , за да не се излага младата смяна пред " другарите" от Райкома.
   Така всички пишехме, че произхождаме от работническо семейство, че родителите ни са членове на БКП и самите ние сме правилно политически ориентирани. Добре беше да сме от някое много бедно село, за да не сме потомци на едри земевладелци. Ако бяхме от някой градец - пишехме се с пролетарски произход. Дори децата и внуците на бившите чорбаджии, фабриканти, кръчмари и търговци се отричаха от тях и се изправяха до сиромасите, опитвайки се да измият срама от семейното име. Партията беше могъща и правеше от нас свои верни продължители, макар и да не искаше да членуваме в нея. Тя вече сортираше по целесъобразност и предрешаваше кой къде и какво ще прави в този живот.
    Ние се опитвахме да бъдем лоялни, но и в лоялността имаше по-лоялни. По-добре ориентирани. По-гъвкави.
    Така едни получаваха право на равен старт, а други вече имаха място на почетната стълбичка.
     Често се изненадвахме от ускореното придвижване "нагоре" на някой посредствен наш познат, но после разбирахме, че в досието му има такива красоти, че просто по-добър от него няма.
      Когато дойде Десети ноември и това пролетарско - селско потекло започна да носи миризмата на пот и цървули, в автобиографиите на кандидатите за нови водачи се появиха и нови, напудрени и напарфюмирани изрази.
      Така селянчето стана "внук на едър земеделец". Пет декара на някой чукар никога не са били едро земеделие, но никой не мери колко земя е имал дядо ти. Фразата е важна.
      Най-бедните занаятчии се превърнаха във "фабриканти"
      Кърпачът на обувки се превръщаше в техен производител, шивачът в модист, а бръснарят ставаше моден диктатор. Елит! Който едва е оцелявал, борейки се с ежедневните трудности на българин с поне три деца и къщичка с две стаички.
      Трудовият стаж през десетилетията на социализма също беше обект на "редактиране".
      Оказа се, че няма хора, които са работили като чистачи, товарачи, теляци, бръснари, овчари и тютюнопроизводители. Всички се преименуваха.  "Работил в сферата на културата"-метачката в киното; телякът ставаше кадър на "балнеологията", а овчарите бяха едни бунтовници против индустриализацията и спасители на животновъдния отрасъл. Всичко това казвам с голямо уважение към тези хора на труда, но не и към децата им.
    Произходът като родно място също ставаше "като по ноти" . Ако селото не е имало здравна служба/разбирай затънтено/ и детето е родено в някой близък град,ТОЙ вече е мястото, от което СМЕ!
    Добре е да посочим и съответна гимназия, която сме завършили. Нищо,че никой не е и чувал за нас там. Важното е да поднесем подходяща за случая биография. После ще се позовем на нея и ще я узаконим. Нещо като статия в Уикипедия.
     Спирам,защото и вие познавате много такива хора.
     Ще завърша с един герой на Вазов. В своя роман "Нова земя" героят му Стремски  попада в Западна Европа на едно име - княз Брадлов. Обясняват му, че е българин. Изненадва се, защото в България след робството няма князе. Не е и имало. И един ден разбира, че потомъкът на Рачко Пръдлето е поиграл с името и потеклото си и от Пръдлюв е станал Брадлов. Защо да не стане и княз?!    Човек за едното красно име живее!
    Довиждане и се оглеждайте за "князе". Те са лесно разпознаваеми - къпят се всяка неделя и тогава накичват по въжетата на терасите си по десет чифта от всичко, което обуват под Костюма. Единственият, купен за "имидж" и облечени все в него. Те се бутат на предните редове при учредяването на всяка нова политическа формация, за да ги има на кадър за доказателство, че са политици с голям опит.
     Станаха хиляда години от ослепяването на Самуиловите воини. Вече го няма Българоубиецът, за да хвърляме на него вината, че не  сме видели и че пак сме били подведени от сладкодумци - професионалисти. Гледайте и с очите си, и със сърцата си. В противен случай ще дойде поредното "наше момче" с "оправена" биография.
     Правилна биография.

  

двама братя.
Единият станал партизанин, а другият жандармерист. Срещнали се те през 60- те години на един светофар. Партизанинът карал “Запорожец“, а жандармеристът- “Мерцедес“.
- Какво става тука, бе- изпищял партизанинът.
- Много просто- отговорил брат му. В моята автобиография пишех, че брат ми е партизанин и така преуспях.
А в твоята е пишело, че аз съм бил жандармерист и това ти е е*ало мамата.

Тоя двоен живот са го живяли слушателите на Войсът на Америка. Не ги бъркай с останалите 98% българи. Част от тях бяха "просветени", т.е. поамериканчени, след 10-ти.