Постинг
01.07.2018 09:27 -
Привилегии
Автор: bagatur
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1567 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.07.2018 09:31
Прочетен: 1567 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 01.07.2018 09:31
Странен човек е българинът. Дори и заплатата да е символична, нашенецът не се притеснява от това. Парите отдавна не покриват критерия му за успял човек. Вълнува го какво "отгоре" може да си докара и как ще изглежда в очите на околните. Лошото е, когато започва едно парадиране с бонуса и той се превръща не в компенсация, а в дразнеща първопричина за практикуването на една или друга професия -професия, която съвсем не е от най - привлекателните, но може да се превърне в една от най- мразените. Всъщност ето и няколко примера.
--------------------------------
Преди Коледа бях в командировка в Петрич. Приятен, модерен град. Има си всичко , което очаквате за град с такива размери. Все пак плащането в търговските обекти става както в почти всички малки населени места - кеш, в брой и на ръка. Наложи се да намеря банкомат и да изтегля малко пари. Ето какво се случи.
Във фоайето на банката, в която имам сметка и чиито служителки имат зелени фирмени шалчета около вратовете си, има банкомат. Опашка от млади ромски семейства, които пробваха да измъкнат нещичко от дебитните карти, по които им превеждаха майчинства, детски и социални помощи. Имаха доста карти, а само един беше оправен, та и проверката ставаше бавно. Достолепен стотинакилограмов охранител, неканен се опитваше да ги съветва, като така още повече пречеше. От банковия салон излезе една руса фурия на около тридесет и пет - четиридесет години, изглеждаща като копие на Мерилин Монро, но рисувано от Стоян Венев. Та тази булка се позавъртя, посумтя и след като чу, че момчето на банкомата ми преотстъпи ред, за да си свърша работа, защото имал още карти за проверка, рязко се инсталира пред устройството и пъхна в него своята дебитна карта. Естествено, попитах я дали е чула на кого отстъпват реда си тези млади хора и като как може да обясни поведението си. Тук получих отговор, който ме спече
- Тази банка е моя и аз имам предимство !
Чакай сега да се разберем. И я "светнах".
- Госпожо, тази банка е МОЯ , защото в нея са моите пари и с тях се плаща вашата заплата, колкото да не ми се иска точно на Вас да се плаща с тях. Значи сте ми служителка и с удоволствие бих ви уволнил .
Не ме разбра.
Дори и в условията на световната икономическа криза Българинът продължава се държи така, като че ли не той търси работа, а него го молят на колене да благоволи да приеме и да ги удостои с уникалната си личност. Човек, дори и да си изгори цървулите, миризмата им натрапчиво го следва, а пушекът се носи дълго наоколо и трови околните .
Чичкото от охраната пак попита дали може с нещо да помогне. Можеше. И му го казах.
-Дръж ги тия вътре поне до края на работния ден, за да не пречат .
-----------------------------------
Автогара . Хора, чакащи шофьорът да отвори вратите, за да се качат в автобуса. Двадесет души. С децата. Отваря. Продава билети. И изведнъж строго нарежда на една жена с детенце на пет годинки да седне по-назад, защото седалката зад него била" служебна". Жената обяснява , че на детенцето му прилошава, та по-напред е по - добре. Няма милост. Назад. И жената се премества. В полупразния автобус, в който имаше свободни места за двадесет "служителя" на каквото и да е. За тях обаче се пазят местата най-отпред - с гледка и без опасност да им се наруши вестибуларния апарат. Привилегия .
Седя в автобуса, който лети по завоите, изпреварвайки всичко по пътя, нарушавайки всички ограничения и най-важното - нашето право да пътуваме спокойно и да пристигнем живи. Седя и си мисля за прословутите "служебни места" в частни автобуси, на които се настаняват странни хора или просто се търкалят стари списания, но не може да седят майки с деца, на които им прилошава. Жени с билети, които са си платили, без да ползват привилегии. После се чудим защо жените не искат да стават майки .
-------------------------------------
Централна градска част . Синя зона . Служителки в светлоотразителни елечета с надпис " Паркинги и гаражи " продават талони за платено паркиране . По улиците като праисторически хищник обикаля " паяк " и дебне всяка неправилно спряла или с изтекло време за паркиране кола и я "отнася" в наказателния паркинг. Така и трябва. Трябва да се паркира според наредбата и нарушителите да се санкционират. Пак според наредбата. Само че...точно пред бариерата на наказателния паркинг в нарушение на всички наредби са паркирани личните коли на служителя от общинската фирма и на полицая, който го пази от "любовните изблици " на шофьорите, които са установили, че колите им вече са преместени на по-скъп паркинг. Не съм против наказанията, но кой ги налага ? Не трябва да забравят, че от нашите такси се плащат техните заплати.
"Как ще ги стигнем американците ?" , питаше в едно свое шоу Тодор Колев.
Цялата ни държавица се смя неистово преди години, когато в медиите препечатиха една информация от САЩ. Местен шериф се беше глобил сам за неправилно паркиране. Не , не е идиот човекът. Просто съпругата му отишла на фризьор с неговата кола и паркирала неправилно. Глоба.
Когато прочета , че и наш полицай е глобил жена си или сина си , тогава ще приема , че вече не просто сме излезли от застоя и се движим , а дори знаем посоката .
-------------------------------------
Банско. Лято. Спокойствие. Потеглям с колата си от паркинга на един хотел,разположен на пътя за Гърция. Рязко спирам , за да оцелея. По пътя като ескадрон на смъртта се носят няколко черни джипа , първият от които безцеремонно се е настанил точно по средата на платното и принуждава всички да отбиват до тротоара. Пуснал е и едни лампички , инсталирани между фаровете . Ескорт на политик . В населеното място се движеха с поне осемдесет километра в час. Не зная кого ескортираха и закъде се бяха забързали . Надявам се , че не са притеснявали много гражданите, имали лошия късмет да попаднат в този ден на това неочаквано ВИП трасе. Вярно е , че за политиците трябва да се полагат специални грижи. Да де, ама е вярно и това , че НИЕ сме ги избрали и не е хубаво да го забравят, защото и ние няма да забравим и вече няма да ги изберем.
--------------------------------
Преди Коледа бях в командировка в Петрич. Приятен, модерен град. Има си всичко , което очаквате за град с такива размери. Все пак плащането в търговските обекти става както в почти всички малки населени места - кеш, в брой и на ръка. Наложи се да намеря банкомат и да изтегля малко пари. Ето какво се случи.
Във фоайето на банката, в която имам сметка и чиито служителки имат зелени фирмени шалчета около вратовете си, има банкомат. Опашка от млади ромски семейства, които пробваха да измъкнат нещичко от дебитните карти, по които им превеждаха майчинства, детски и социални помощи. Имаха доста карти, а само един беше оправен, та и проверката ставаше бавно. Достолепен стотинакилограмов охранител, неканен се опитваше да ги съветва, като така още повече пречеше. От банковия салон излезе една руса фурия на около тридесет и пет - четиридесет години, изглеждаща като копие на Мерилин Монро, но рисувано от Стоян Венев. Та тази булка се позавъртя, посумтя и след като чу, че момчето на банкомата ми преотстъпи ред, за да си свърша работа, защото имал още карти за проверка, рязко се инсталира пред устройството и пъхна в него своята дебитна карта. Естествено, попитах я дали е чула на кого отстъпват реда си тези млади хора и като как може да обясни поведението си. Тук получих отговор, който ме спече
- Тази банка е моя и аз имам предимство !
Чакай сега да се разберем. И я "светнах".
- Госпожо, тази банка е МОЯ , защото в нея са моите пари и с тях се плаща вашата заплата, колкото да не ми се иска точно на Вас да се плаща с тях. Значи сте ми служителка и с удоволствие бих ви уволнил .
Не ме разбра.
Дори и в условията на световната икономическа криза Българинът продължава се държи така, като че ли не той търси работа, а него го молят на колене да благоволи да приеме и да ги удостои с уникалната си личност. Човек, дори и да си изгори цървулите, миризмата им натрапчиво го следва, а пушекът се носи дълго наоколо и трови околните .
Чичкото от охраната пак попита дали може с нещо да помогне. Можеше. И му го казах.
-Дръж ги тия вътре поне до края на работния ден, за да не пречат .
-----------------------------------
Автогара . Хора, чакащи шофьорът да отвори вратите, за да се качат в автобуса. Двадесет души. С децата. Отваря. Продава билети. И изведнъж строго нарежда на една жена с детенце на пет годинки да седне по-назад, защото седалката зад него била" служебна". Жената обяснява , че на детенцето му прилошава, та по-напред е по - добре. Няма милост. Назад. И жената се премества. В полупразния автобус, в който имаше свободни места за двадесет "служителя" на каквото и да е. За тях обаче се пазят местата най-отпред - с гледка и без опасност да им се наруши вестибуларния апарат. Привилегия .
Седя в автобуса, който лети по завоите, изпреварвайки всичко по пътя, нарушавайки всички ограничения и най-важното - нашето право да пътуваме спокойно и да пристигнем живи. Седя и си мисля за прословутите "служебни места" в частни автобуси, на които се настаняват странни хора или просто се търкалят стари списания, но не може да седят майки с деца, на които им прилошава. Жени с билети, които са си платили, без да ползват привилегии. После се чудим защо жените не искат да стават майки .
-------------------------------------
Централна градска част . Синя зона . Служителки в светлоотразителни елечета с надпис " Паркинги и гаражи " продават талони за платено паркиране . По улиците като праисторически хищник обикаля " паяк " и дебне всяка неправилно спряла или с изтекло време за паркиране кола и я "отнася" в наказателния паркинг. Така и трябва. Трябва да се паркира според наредбата и нарушителите да се санкционират. Пак според наредбата. Само че...точно пред бариерата на наказателния паркинг в нарушение на всички наредби са паркирани личните коли на служителя от общинската фирма и на полицая, който го пази от "любовните изблици " на шофьорите, които са установили, че колите им вече са преместени на по-скъп паркинг. Не съм против наказанията, но кой ги налага ? Не трябва да забравят, че от нашите такси се плащат техните заплати.
"Как ще ги стигнем американците ?" , питаше в едно свое шоу Тодор Колев.
Цялата ни държавица се смя неистово преди години, когато в медиите препечатиха една информация от САЩ. Местен шериф се беше глобил сам за неправилно паркиране. Не , не е идиот човекът. Просто съпругата му отишла на фризьор с неговата кола и паркирала неправилно. Глоба.
Когато прочета , че и наш полицай е глобил жена си или сина си , тогава ще приема , че вече не просто сме излезли от застоя и се движим , а дори знаем посоката .
-------------------------------------
Банско. Лято. Спокойствие. Потеглям с колата си от паркинга на един хотел,разположен на пътя за Гърция. Рязко спирам , за да оцелея. По пътя като ескадрон на смъртта се носят няколко черни джипа , първият от които безцеремонно се е настанил точно по средата на платното и принуждава всички да отбиват до тротоара. Пуснал е и едни лампички , инсталирани между фаровете . Ескорт на политик . В населеното място се движеха с поне осемдесет километра в час. Не зная кого ескортираха и закъде се бяха забързали . Надявам се , че не са притеснявали много гражданите, имали лошия късмет да попаднат в този ден на това неочаквано ВИП трасе. Вярно е , че за политиците трябва да се полагат специални грижи. Да де, ама е вярно и това , че НИЕ сме ги избрали и не е хубаво да го забравят, защото и ние няма да забравим и вече няма да ги изберем.
Толкова за привилегиите . Не ги обичам, но знам, че няма да изчезнат. Достатъчно е да станат по-малко натрапчиви. Това обаче може да стане само с нови хора, които са с нов морал. Той пък е в разрез с всякакви привилегии. Омагьосан кръг .
Няма коментари
