Като част от тази немалобройна общност и аз се наспивам доста бързо, за разлика от времето, когато трябваше да ставам за училище, а все ми се спеше. Събуждам се, включвам телевизора и започвам да чакам да стане шест часа.. Нали ви казах вече, че не съм от младите. Докато мине този половин час, чопля в интернет. Прехвърлям  нощните случки, както и някоя статия, за която не съм намерил време през изминалия ден. Не ми отнема много време.

Направил съм си и кафе и вече е време за началото на сутрешните блокове по националните телевизии.

    Тук искам да благодаря на програмните директори на тези телевизии, които са много наясно с профила на средностатистическия българин, който гледа сутрешните им програми. 

    Младите, които вечер имат много натоварена  Програма, завършваща в едноцифрените часове на нощта, няма как да стават сутрин рано. Те просто не стават преди обед. Когато станат, новини и политически спорове са последното, което биха искали да чуят. Времето също не ги интересува, защото вече е светло и всичко се вижда. Не е като да е преди зазоряване и да гадаеш дали е облачно или просто тъмно.

    Младите с деца, които не са многобройна група, сутрин имат друг проблем- трябва да събудят безконфликтно малките поспаланковци / много трудна задача/, да ги облекат и с възможно най-малко сълзи да ги заведат в детската градина - тази спорна институция, която по думите на родителите и техните родители е истинска райска градина, а според дечицата си е поправителна колония. Тази група също няма време да се отдаде на съзерцаване на магията на сутрешните телевизионерствания на политици и прочее обществени личности.

    Хората в онази възраст, която в последните десетилетия наричаме, не знам защо," трета", като че ли става дума за хора от третия свят, сутрин са раздвоени между повторението на любимия сериал и онзи канал с хубави народни песни от годините, когато са били млади и хубави и още не е имало сутрешни новинарски блокове. Даже още не е имало и телевизия.

   Има и едно многобройна група хора, която ние наричаме български граждани, защото имат най-важното право на българския гражданин - правото да гласуват. Те не се припознават много като такива, защото имат трудности със самоопределянето и образованието, ама това не ги тревожи. Живеят в квартали, които наричат махали и които махали са като сирийски бежански лагери. Не са сирийци, не са и индийци. В последно време ги наричаме роми, нямам представа защо. И те не знаят.Та тяхното утро във всекидневната им едностайна къщичка едва ли предразполага към уединение и задълбочено изслушване на няколкото потока данни, изстрелвани циклично и тематично в рамките на сто и петдесет минути.

   Останахме Ние. Немладите Непенсионери. Които се наспиваме бързо и все още кътаме в себе си съкровената надежда да видим с очите си нещо, което да ни убеди, че в живота има Справедливост. Такава, каквато е тя според нас, защото отдавна сме се категоризирали в групата на несправедливо пренебрегнатите, защото ... е, тук става много дълго.

    Сега да се върна към благодарностите. Години наред няколкото ни национални телевизии имаха идентични програмни графици. Сутрин започваха в един и същи час, в едни и същи часове "пускаха" новините, по едно също време имаха и филм. Това ни принуждаваше да направим в движение своя избор - тази или другата да гледаме, в резултат на което се привързвахме към една или друга двойка сутрешни водещи. После яростно ги бранехме от критиките на другите медии, защото ги бяхме приели в домовете си. Бяха станали част от нашите семейства.

    Това имаше и друг минус. Ако в едната телевизия гостува лидерът на опозицията, а в друга е интервюиран Премиерът - коя да гледаме. И двамата са важни, и двамата ще ни подскажат дали не сме сгрешили при последните избори, като сме избрали този, а не онзи. Грешим ние, нека да е ясно. Те - никога!

    В последно време Големите Шефове на Големите телевизии като че ли разбраха това, а и не само него. Разбраха, че в рамките на един "блок" няма как да поканят и Премиера, и Лидера на Опозицията. От което губят зрители, което си е много лошо. Разбраха и друго-важността на думичката "първи". Колко е важно водещият на Тяхната телевизия да изрече вълшебната фраза: " Както Ние Първи Ви съобщихме!".

    Всичко това доведе до едно движение на началните часове на тези сутрешни сборни предавания назад, назад във времето, което е един отговор на неизречените молитви на стотици хиляди българи, които сутрин стават преди Първи петли, пият кафе преди да са отворили даже и Nonstop кафетата и с дистанционно в ръка взимат съдбата си в ръце.

     Сега ние можем да превключваме каналите безспир, без да се  страхуваме, че ако сме изпуснали Неговото интервю се е случило нещо непоправимо. Спокойни сме, защото ако той е първи гост в Тази телевизия, ще бъде трети гост в Друга и последен в Трета. Няма да каже нещо различно, а ако е станал скандал, ще имаме възможност да следим развитието му и в другите, конкурентните телевизии.

    Различните начални часове удължават нашия престой пред екрана поне с половин час.Това е много важно, защото сме успели да чуем поне пет пъти прогнозата за времето, указания как да ядем едни точно определени бисквитки и какъв мобилен телефон да си купим със средностатистическата си заплата от триста евро. Много полезни неща.

     Някои дори се опитват " да влязат в новините", като успяват да се включат  в ефир по телефона и дават щедро съвети към политици и банкери как да помогнат на тоя грешен народ. Което си е чиста заблуда, защото политиците и банкерите не гледат сутрешните блокове, а участват в тях. То е същото, когато прегракнали се дерем към треньора на любимия си футболен отбор или към  вратаря в кой ъгъл да скочи, за да спаси дузпата. Ние сме си все пред телевизора, а той е такова съоръжение, което се гледа само в едната посока. Ние виждаме Тях, а Те не искат да гледат Нас.

   Телевизията сутрин е направена така, щото ония, които са в Управлението на държавата, да не бъдат забравени от нас, които сме ги избрали. През деня ние сме на работа, а те не ходят на работа, защото какъв смисъл има да ходиш някъде, където няма кой да те види и да се възхити на безупречния ти костюм или прическа. През деня телевизиите работят за хората от онази, "третата възраст", като ги подхранват със сапунки от Турция и Латинска Америка. За все по-голямата група хора без работа се повтарят футболни мачове, за да им отвличат вниманието от истинските им грижи, създавайки им такива за Меси, Роналдо и Бербатов. Които получават за седмица толкова пари, колкото цялата фамилия на безработния няма да получи в България за целия си трудов стаж до пенсия. Ако имаха работа и ако им плащаха редовно. За жените има "женски предавания", в които основно се надзърта в гардеробите и под завивките на разни силиконови миски, които се гушкат с момчета, ритащи топка или топките на някого, за което им плащат твърде добре. Не знам защо...Но през деня политици няма.

    Сутрешният блок ни напомня,че сме като  съседи в жилищен блок, които уж живеят заедно, но понякога не се познават по име, а  някои даже и по лице. Успяваме да видим някои, да научим имената на други, да изпием кафето си като водещите и да поемем към изпълнение на делничните си задължения. Доволни, че сме "в час" още от сутринта, че някой е бил "поставен на мястото си", а друг е тържествувал - така , както ни се е искало. Почти доволни, почти участвали в събитията, ние тръгваме да работим. Всеки онова,  което се иска от него, за да може да издържа семейството си. Не онова, което му се иска. Не и онова, за което е учил. Просто онова, което има. Ако има. 

    Политиците излизат от телевизиите и отиват на важни и делови обеди, срещи и пътувания, за да има какво да споделят с нас утре, в Сутрешния блок, който ние чакаме с нетърпение, за да осмисли поредния ни еднакъв ден.

   До утре.