Колко струва един български лев?
 Толкова, колкото струва трудът ни според нашия работодател.
 Толкова, колкото сами ценим нещата, без които не може/ не можем/ в даден момент.
 Оказва се, че един лев е и толкова, колкото струваме самите ние. Като манталитет.
  Без извинение. С и Без изключения.
      Преди повече от двадесет години, тогава, когато таксиметровите компании   се нароиха и  водеха битка за всеки клиент, се появиха и първите таксита с лепенка "1 лев".
Тя обозначаваше колите, които срещу тзаи сума щяха да ви закарат до всяка точка в града. Все пак говорим за не толкова големи градове, а и километър пробег се таксуваше около тридесет стотинки. Така за един лев всеки можеше да се вози и пет километра /най-голямото разстояние между две точки в нашия град/, но можеше километрите да са и само два. Най-често. Клиенти и фирми бяха доволни...
   В един горещ юлски ден в таксито  на един съсед, паркирано пред Поликлиниката, се качва един дядо и  му казва да го закара  до едно съседно село, намиращо се на около десет километра. Когато слиза пред къщата си, дядото вади един лев от портфейла си и си плаща за превоза.
- Нали един лев, момче ?
  След което махва с ръка за довиждане и си влиза в двора.
  Съседът ми, много добър човек, останал без думи. В интерес на истината, разказва ми по-късно, човекът беше прав. На колата пише "1 лев". Толкова ми и даде.
   Няколко години по-късно, когато левчето вече беше само цената на отиване до центъра, друг съсед разказа също  интересна случка.
     Таксито, в което се качил, за да отиде до центъра / на две спирки с автобус/, се понесло с бясна скорост по улицата, опитвайки се да изпревари всички. Практиката показваше, че всеки "бакшиш" се опитваше да направи повече курсове. Разбирай-повече левчета.
- Спри! Спри, бе! За един лев ке ме утепаш!-рекъл съседът и продължил пеш.
 След това се появиха и магазините "за 1 лев". В тях се продаваха евтини некачествени стоки, но хората пазаруваха в тях, защото смятаха, че за един лев получават повече, отколкото е справедливо. Смятаха, че са на печалба. И когато стоките се късаха или чупеха след броени часове или дни, се утешаваха, че са дали само "един лев". Оказва се, че не са и имали големи очаквания. Какви очаквания може да имаш  за  "един лев"...
   В последните години местата за паркиране в градските центрове станаха платени. Всяка "синя зона" иска от нас левче, за да паркираме колата си за един час.
   Ето тук Гражданинът не е съгласен да си дава левчето. За "нищо".
   Изхитри се да седи в колата и да "чака", което е безплатно. И да пуши цигари по 25-30 стотинки едната...За един час-един лев за цигари. Ама не ги е дал на Общината.
    Успя да намери всички възможни места за безплатно паркиране, а когато такива няма-успя да си ги направи. Качва си колата на тротоара, в градинката,  на пешеходната зона... Да спести тоя един лев.
    И да отиде да пие кафе по два лева , за които няма никакво колебание дали си  струва да плати.