Когато бях ученик , в Гимназията имахме една колоритна чистачка на име леля Жечка. Ръст, осанка, структура на лицето- все едно виждах Нанон от "Йожени Гранде". Ей на това му се казва Образование - да си прочетеш художественото произведение, което изучаваш, че и даже да си представяш героите му. Вярно е, че тогава нямаше интернет, Замунда и Ютюб, за да си "сваляме" екранизациите на романите, та се налагаше да ги четем.
   Не това е предмет на писанието ми.
   Пиша за леля Жечка.
   Тази мощна жена имаше куп задължения. Тя метеше и миеше коридорите и стълбищата, изхвърляше боклука, зареждаше печките в класните стаи с въглища и ги допълваше през деня. В края на деня изхвърляше пепелта от тях. Междувременно рeспектираше всички потенциални "нарушители" на реда в училището.
    Гласът и беше мъжки, силен и плътен и ни стяскаше в моментите, в които нарушавахме реда в училище. Този ред беше модифициран от нея и тя строго съблюдаваше да не се нарушават и добавените от нея "точки". 
   С две думи - леля Жечка беше не просто метачка, тя беше институция, при това самоинституционализирала се.
   Тя гледаше с особен поглед и учителите, които  / според нея / допускаха учениците да "нарушават" реда и. Нейният ред.
    Бяхме свикнали с тежичката и ръка, с гръмовния и глас и масивната фигура в синя престилка, изникваща неочаквано от някой коридор.
    Леля Жечка нахлуваше в класните стаи най-неочаквано и шумно с кофа въглища или дърва в ръка, за да добави топлина в печката. Не се чувстваше длъжна да почука на вратата, независимо, че се провеждаше учебен час, не се чувстваше длъжна и да поздрави поне учителката, чиято работа прекъсваше.
    Понякога идваше с книгата със заповеди, която подаваше на учителката и с типичния си тембър и "заповядваше" : "Виж там, що пише, и им го прОчети!"
  Леля Жечка не си падаше по четенето, може би защото не умееше да чете добре.
  Това за нея обаче не беше никаква пречка, за да може да анализира и да внася корекции по своему в училището и образованието като цяло. Тя обсъждаше на висок глас качествата и недостатъците на всички учители и ученици, сякаш е не метачка, а училищен психолог или дори инспектор от Просвета.
   Сериозен критик.
   За годините в Гимназията не чух от нея добра оценка за когото и да било.
   Строга беше.
   Всички я приемахме като училищен еквивалент на лелите в киното, които постоянно ни се караха и не ни допускаха да сядаме на местата на балкона, за да не го чистят заради някакви "келеши". Лелите в киното, обаче, уважаваха нашите родители и въобще всички граждани, с които ние влизахме в киното. Те нямаха претенции за квестори-пазачи, а само за разпоредители.
    Леля Жечка имаше претенции и към нашите родители, към директора на гимназията и към десетките учители.
    С какво право ?
    Ето тук се крие феноменът "леля Жечка".
    Тя заявяваше, при това нееднократно, че :
   " Дваесе години чистим тука и можем да предавам на децата барем до четвръти клас!" 
    Както и " Я не съм като тия младите даскалици, да не можем да се скарам на децата и да им пернем по един зад врато, кога не ме слушат! "
    Разбрахме, че леля Жечка е учила до "четвръти" клас...Не и пречеше на работата.
    Минаха десетилетия.
    Бях я забравил.
    До вчера.
    Вчера разбрах, че леля Жечка, или вече баба Жечка, е още тук. Тя не работи в моята бивша гимназия. Тя даже не работи в никаква гимназия. Тя даже не работи в системата на образованието.
   Но...
   Тя щедро споделя мнението си за образованието, за учителите, за директорите, за Министъра даже. Тя нахлува в класните стаи, за да пита учителите за внучетата си, да "иска" обяснение за оценките им  и да заявява на висок тон ,че " тая работа няма да остане така" !
   Баба Жечка няма и намерение да плесне зад врата внучетата си, които не учат и пречат в час, но също смята, че може да преподава поне до седми клас. Поне. Понеже много често до седми клас е учила самата тя.
   Четири десетилетия след моето гимназиално приключение разликата между някогашната леля Жечка и сегашната баба Жечка е само три години. Седми клас. 
   На леля Жечка искам да кажа това:
   - Леля Жечке,благодаря за топлината в зимните дни, за чистотата в училищните коридори, но най-вече  за това, че Директорът, Инспекторът и Министърът не ти дадоха да преподаваш. Дори и до "четвръти клас". Както ти се искаше.
   Ние станахме добри хора, образовани, грижовни и  добри родители. Такива ни направиха нашите родители и нашите учители, защото родителите ни никога не се усъмниха в качествата на нашите учители.

   Леля Жечке, да ти прочетат  това !