Предизборната кампания в село Червена роза и този път не се различаваше с нещо от миналия път. Кандидатите обещаваха тротоари, улици, мост в долната махала и работа, па макар и по временната заетост. Постоянна медицинска служба, детска градина и училище, за да има къде да учат петте деца в селото. Хората бяха свикнали на всичко това и искрено се забавляваха, гледайки как се потят и пъчат поредните кандидати за селски управник. Сроковете бяха различни - от един до два, даже и три мандата. Парите идваха от бюджета, а с него се разпореждаха в Общината и Областта, за което пък трябваше да се съобразят с това кой кандидат е близък до управляващите. И ето неочаквано един кандидат обеща "решение на всички проблеми за тридесет дни и ако не спази срока - с камъни да го прогонят от селото". Той беше от една партия, която нямаше почва в селото, защото беше обвързана и с една вяра, каквато не изповядваха в селото. Каза, че има готов инвестиционен проект, одобрен "горе" и ако го изберат, инвеститорът пристига още на другия ден след изборите. Инвеститор от страна, в която петролът е повече от водата в близкия залив и печалба в селото им няма да гони, а само себап иска да направи. Без да поставя условия. Чуха се гласове, че "безплатен обяд няма"... ама защо пък да не опитат. Досегашните управници не бяха изпълнили нищо от обещанията си, а се правеха на големци по няколко години. Избраха го и зачакаха. Не инвестицията, не решение на десетилетни проблеми, а края на месеца, за да го подпукат с камъни да го натирят от село, защото много нагло подходи с обещанията. Все пак и в най-затънтеното село има нужда от забавление, а то се предложи само. И то какво забавление се очертава.То  едно е да обещаеш, а друго е да го изпълниш.

     И месецът започна. За да не губим време и сили в детайли и асоциации, героите в историята ще бъдат наричани само Кмета, Инвеститора, джипито и т.н. С кратък член, защото това с членовете винаги  е относително. Месецът започна в понеделник. Ето и хронологията на тези паметни тридесет дни.  

    Ден първи.  Кмета представя Инвеститора пред селото. Всички са впечатлени от дрехите, златните пръстени  и лимузината,  от която слезе.  

    Ден втори. Кмета обяснява, че Инвеститора иска кръчмата до кметството за офис.... Всички мъже  са недоволни, ама пуста безработица, надежда за нещо ново... пък има и още една пивница.  

     Ден трети.  Кмета обяснява, че в околните къщи трябва да премахнат кочините с прасетата барабар, защото оскърбяват религията на Инвеститора. Из селото минават геодезисти и се насочват към сградите на бившето ТКЗС/трудово кооперативно земеделско стопанство/.Двете цигански фамилии подкрепят искането на Инвеститора, защото те прасета не гледат и им е кеф и другите да нямат какво да ядат.

      Ден четвърти.  Кмета обяснява, че ще трябва да махнат всички прасета, защото не е честно към половината село, а и на влизане в селото мирише. Джипито помага, като изтъква ползата от НЕяденето на свинско. Геодезистите разнасят жалони и ролетки, забиват колчета и си отиват.  

    Ден пети.  Кмета обяснява, че трябва да спрат да бият камбаната на черквата, защото нарушава религиозните чувства на Инвеститора. С два влекача докарват булдозер и фадрома и започват да заравняват терен в двора на ТКЗС-то.Бившето.

       Ден шести.  Кмета обяснява, че трябва да махнат кръста от покрива на черквата, защото е провокация към Инвеститора, който е вложил толкова много ... с най-добри чувства, а какво получава...? Багер копае основи в стопанския двор. Кмета прави списъци с желаещи да работят в новия завод. Двете цигански фамилии по цял ден се въртят около строежа и дебнат за железни отпадъци. Такива няма.

    Ден седми.  Кмета обяснява, че тъй като така и така черквата не се ползва като такава, а няма и постоянен поп, ще е добре да я предоставят за ползване на Инвеститора. Бетоновози наливат основи на голяма сграда  в ТКЗС-то. Всички са обнадеждени. Кмета събира свидетелства за квалификация на желаещите да работят в новия завод.

      Ден осми.  Бурни протести от страна на бабите за затваряне на черквата им, но идват представители на Хелзинкския комитет и нещата стават както иска Кмета. На строежа тирове докарват метални ферми и  се започва монтиране на хале.

     Ден девети.  Кмета надзирава поставянето на полумесец върху църквата. Рехави протести на второразредни партийни дейци от страната.Има и  депутати от една опозиционна партия, ама те бързо се сбиват с полицията и протеста свършва преждевременно. Поставят на халето покрив от алпака!!! И слънчеви колектори. Работниците са с мустаци...  и не са тукашни. Списъците на местните кандидати за работа  Кмета е предал на Инвеститора. По email.

    Ден десети.  Кмета вкарва в бившата черква бояджии, за да заличат стенописите и да изнесат иконите. Няколко баби се кръстят и проклинат тихо. Кварталният полицай, който идва в селото един път седмично, им пише предупредителен протокол за нарушаване на обществения ред. В двора на ТКЗС-то железари от не знам къде  монтират здрава ограда и будка за пазачи.

   Ден единадесети. От минарето-бивша камбанария се чува запис на молитва на арабски...Всички са стреснати, защото това става в 05.23 часа... и така още четири пъти този ден.Строителите от ТКЗС-то посещават джамията. Местните мълчаливо пушат и се събират в кръчмата на Цеко от Горната махала.

   Ден дванадесети.  Кмета заявява, че Инвеститора настоява за повече уважение и иска мъжете да влизат в джамията - все пак е била тяхна черква, а жените поне да ходят забулени с прикрити лица...

   Ден тринадесети.  Кмета обявява петък за почивен ден... Затваря и кръчмата на Цеко. Мъжете се изнасят в долната махала, на казана...

    Ден четиринадесети.  Кмета заявява, че Инвеститора  настоява за затваряне  и на казана, защото обижда религията и в село с неговата вяра  не може да се пие алкохол/. Всички се напиват като за световно, псуват Кмета, а двама ловджии стрелят в небето.

 Ден петнадесети. Кмета и кварталния събират пушките на ловците и запечатват казана . Жените не се оплакват, защото така мъжете им ще си стоят у дома и няма да направят някоя беля.

     Ден шестнадесети.  Кмета съобщава, че Инвеститора ще назначава в Завода само приелите неговата вяра. В знак на протест единствените три семейства непенсионери си събират багажа и се преместват в Пловдив. Заедно с двете деца. Бабите и дядовците мълчат и копаят в градинките си.

    Ден седемнадесети.  Кмета свиква мъжете, за да уточнят ритуала по приемане на новата вяра./ Заводът е почти готов, с огромни  камиони доставят големи дървени каси с машини и ги внасят вътре.

   Ден осемнадесети.  Двете цигански фамилии са първи в списъка на мераклиите за новата вяра. Питат какво "ша дават".

    Ден деветнадесети.  Кмета представя представител на Инвеститора - мустакат, с костюм и без вратовръзка... Представителят се настанява в офиса-бившата кръчма. След един час му донасят персийско килимче. В халето в бившото ТКЗС се чува шум от работа на електрически двигатели.

    Ден двадесети.  Кмета и един от работниците на Инвеститора подменят табелите на двата входа на селото и на стената на кметството с такива на арабски и английски. Никой не знае какво пише на тях.

    Ден двадесет и първи.  Кмета съобщава на площада, че селото вече не се казва Червена роза, а kırmızı gul  . За да е по-лесно на Инвеститора.

    Ден двадесет и втори.  Кмета обяснява, че жените вече няма да могат да карат автомобили, защото така повелява вярата на Инвеститора. Местното джипи, което е жена и всеки ден пътува с колата си от града, заявява, че прекратява практиката си в селото. Бабите пускат по още една сълза.

     Ден двадесет и трети.  Кмета съобщава, че на мястото на джипито ще работи духовник от екипа на Инвеститора. Той ще чете за здраве от книга на арабски с гарантиран ефект.

    Ден двадесет и четвърти.  Кмета съобщава, че на другия ден ще откриват завода. Всички да се облекат празнично-пред кметството има дрехи за всички. Бели дълги дрехи за мъжете и черни такива - за жените.

    Ден двадесет и пети.  Кмета повежда всички към ТКЗС-то. Там вече има група хора, облечени по новите изисквания. Не се разбира кои са и какви са, докато не проговарят на цигански. Присъстват и политици от една партия и техен представител от областната управа. Облечени са по "етикет". Има и духовник, но не е поп.

   Ден двадесет и шести.  Кмета кани всички да видят завода отвътре - всичко е автоматизирано, няма хора. Няма и да назначават. Автоматичните поточни линии в Завода ще произвеждат модули за минарета от стомана. Кмета обяснява, че модулите били многофункционални и можело да се използват и за нещо си  с голям и не толкова голям радиус на действие.

    Ден двадесет и седми. Кмета съобщава, че във връзка с искането на семейството на баба Гинка, починала сутринта, да бъде погребана по обичая, това вече може да става само в село, което няма Инвеститор. В Общината такова вече не е останало, така че трябва да я погребат по новия обичай и на ново гробище.Точка.  

     Ден двадесет и осми. Кмета обяснява, че продукцията на завода намира добър пазар в съседните общини. Тамошните Инвеститори купуват модулите и ги монтират до бившите черкви или на мястото на камбанариите им. Някои от модулите се изработват от бронз и мед, добити от претопени камбани.

   Ден двадесет и девети. Кмета съобщава, че вече ще трябва да го наричат не "кмет", а "belediye başkanı". Така иска Инвеститора. Раздава на всички по една броеница - от Инвеститора.

    Ден  тридесети. Кмета обявява Общоселско събрание на другия ден-само мъжете могат да присъстват. Ще отчита предизборното обещание.

    Ден тридесет и първи.  Общоселско събрание. Кмета не се появява. На мегдана излиза Инвеститорът  и с помощта на преводач обяснява, че програмата на Кмета е изпълнена и вече няма нужда от него. Духовникът ще съвместява неговата длъжност редом с тази на джипито. И още нещо - започва нов тридесетдневен цикъл, през който всички ще бъдат трайно интегрирани в новия бит и вяра. За целта ще бъдат заселени двадесет  семейства от страната на Инвеститорът. С много деца за откриване на училището.Те ще помогнат на местните да научат езика и обичаите на Инвеститорът, за да не се чувстват изолирани в селото. Край. ....................................................................................................................